автор: botyofentiev

Някога ще тупна и готово.
Нишката ще изтъче последно сбогом.
Ще прочетат надгробно слово.
Ще свърши всичко на бегом.

Приятелите ми – ще се разбягат,
децата – малко ще скърбят,
колегите – ще се напрягат,
дали след мене не вървят.

Единствено при теб ще съм останал
и ще живея още дни,
недей – живота си нарамила,
за мен недей скърби.

Не заслужавам да ме жалиш
по християнски обичай,
недей и свещички да палиш,
а просто направи си чай.

Изпий го и си припомни
топлината ни през младостта,
там нейде в тези дни
умря за мен смъртта.

botyo