Животът се заплете нейде в миглите
и не поиска в погледа да влезе.
Останах си сред неживяни мигове
и някак си започнах да изчезвам
защото се усещам твърде временна
напук на всички жертви и усилия.
Дори и мисълта ми не е бременна
от разкаяние на съгрешилия.
Опитвах да живея твърде правилно,
а грешките отблизо ме следяха
за всяка дума, същността удавила.
Те – моят вечен демон и заплаха.
Неутолен остана в мене поривът
за свят на красота и съвършенство.
Затваря се душата ми отворена,
обидена, отчаяна и женствена.