автор: weliw

До преди пет – шест години за мен простотията винаги е била нещо съществуващо, но някак си встрани от мен. Да, има я, ама някъде там. И затова на по-такивата прояви не обръщах особено нимание, тъй като те не ме засягаха, не ме докосваха. Просто слушах безучастно.
Случвало ми се е, когато някоя постъпка ми се стори доста груба и несправедлива да се намеся, но отново като страничен, случайно попаднал присъстващ. Но…така беше…сега ми е нужно да се завърна при себе си, игнорирайки простотията, в която се набърках. Тя така или иначе съществува, но аз какво правя там! Нека си съществува, макар и на две педи от мен, да вирее както си иска заедно с нейните приносители, но моля, без мен!...
…Месец по-късно след горното откровение, господина с който съжителствах от четири години си събра багажа и се изнесе. Не му беше много по кеф, но нямаше избор. Е, и на мен ми беше мъчно. Разделите не са от най-лесните за осъществяване действия. Този път не му дадох възможност да ме напада и обвинява. Той вина едва ли чувства, но със сигурност е объркан от това което се случи и то най-вече че не успя да прикрие поредната си простотия…

…Вече трети ден съм сама и се чувствам все по-добре. Мисля си за трудната ми връзка с него. Изпитвам задоволство, че е приключила и се чувствам свободна и независима. Привечер ми домъчнява, но с една – две чаши вино се поуспокоявам и пак ми става добре. Струва ми се, че отдавам прекалено много енергия на мъжа до мене. Сега се усещам много по-енергична и работоспособна. Защо така се раздавам, та не остава за мене? Или просто той я изсмуква енергията от мен! Не знам! Сега ще имам възможност да извърша много от нещата, които желая, почти всички. Той ми беше спирачка. И изобщо мъжете на мен ми се явяват спирачка за стремежите ми. И винаги са ме ревнували, създавайки ми задръжки с ревността си. Защо ли? По-дребнави и по-страхливи бяха от мен. И завистливи. Но със сигурност по-страхливи. И завистливи…Не знам!

За пръв път, откакто съм станала жена съм сама. И ми е добре. Чувствам се силна. Чувствам се себе си.

Може пък някога да срещна силен, достоен и достатъчно интелигентен мъж. Това, последното явно е от особено значение за мен. Трябва да съм наясно от какво точно се нуждая. Не бива да оглупявам чак толкова от емоциите си! С влюбването си си разпилявам енергията безразборно, а тя е моя и е нужна на мене. Вампирите от това живеят – като изсмукват чуждата енергия, особено когато им бива доброволно давана. Трябва повече да уважавам себе си, да се грижа за себе си и да се съобразявам с истинската си същност. Сигурна съм, че това е пътят към моя личен успех, към нещата, към които винаги съм се стремяла. Това съм аз. Този път с Божията помощ успях да се разделя с един вампир, без да имам друг вампир до себе си.

Господ ни изпраща изпитания, за да ги преодоляваме. А преодолявайки ги ставаме по-силни, по-мъдри и се доближаваме до Него. В това е смисъла на трудностите, които Той ни изпраща.