автор: Rodenavlotos

"Когато нямам повече синьо, слагам червено." - П.Пикасо

А свърши ли червеното, порязвам пръста си,
за да запазя този цвят в палитрата си,
тъй както пазим смисъла на кръста,
където любовта ни се изпитва

с големината на понесената болка.
И ако тя за тялото ни своите предели има
и можем винаги да каже колко е,
душата няма праг на поносимост.

Побира болката на цялата Вселена,
а се руши от хвърлен срещу нея камък.
Тъй както малката трева зелена
руши устоите на вечен замък.

Не е фатално да изчезне някой цвят
от скромната палитра на душата.
По важното е в малкия й свят
да има някой зрител и слушател.