автор: dressy

„..устата ми хубава ....очите ми зелени...”
Дж.Селинджър

Устата ми хубава...изчезвам между думите ти,малка Есме и съдържанието на целофанените ти очи се разтваря между зъбите ми,повече от мълчание,заровено в източната част на двор,с изсечени кестени.
Надробените късчета на лъжите ти,как си ме чакала и как не са спали ръцете ти,оплитат върха на езика ми в сладка смърт,пожелана в неделна сутрин,целуната от декемврийски дъжд.
Бързам да запомня вкуса ти,малка Есме,солената плът на времето,затворено между краката ти,полегнала в онази вана, в която стъпих пречистен и плаках,отрязал завинаги пъпната връв на спомените,а песента на полуделите ти коси лягаше на завет под звездната страна на сърцето ми...устата ми хубава.
Очите ми зелени....виждам силуета ти,малка Есме,в дъното на сладкарницата,загледан в собствената си красота...трови водите на съзнанието ми,трови дъха на останалия единствен след мен миг,трови началото и края.Виждам те през мъглата на света,свързала музиката на душата си със мен.
Бързам да запомня лицето ти,малка Есме,взряло се в дъното на онова езеро,където се целуваха сънищата ни и нощите не свършваха,а стъпките на сладката ти усмивка спираха на улици без имена и изтриваха от мен чувството за принадлеждност, в безкрайна картина,затворила в рамките си една любов,започнала в четвъртък....очите ми зелени.