автор: daro

На винилени екрани
семейство „Щил“
с метални зъби,
като щуки
с челюсти ни призовава.
Нещо като
полу-покана
полу-измяна,
нещо като „черен петък“
или сезонно намаление
за разпънатото ежедневие.

Под високия му ръст
велосипедист
върти веригата на делника.
Натоварил наръч клони
на багажника.

Да изтика нощния студ,
докато още не е нахлула
резачката.

И да остави
от стола
масата
леглото...
торсове без крайници.

„Циганска любов“
се разпалва с горчив език –
с опаковка на
„шоколадово сърце“.
...
Какъв е този бял грим по лицето ти,
Палячо?
Или си пребледнял в сподавен плач
на Канио?

Тебе питам, гражданино.
Поете на матрицата...
с изстисканото бреме
по ризите на двайсет книги.

Най-пъргавия прешлен
в опашката на банкомата!