Безлунна вечер.
Облак в огледалото.
Графитена е
сянката на синьото.
Душата ми
ухае на метличина
и мисли
за сапфиреното лято.
Следи от летни думи
ме препъват.
А есента сънува
топъл тюркоаз.
Но сините ми думи
са безсилни.
Графитена е
сянката на лятото.