автор: LeoBedrosian

Хубавото на мира е, че след него неминуемо идва революция. Или поне някоя локална война. Човек не може да живее дълго безучастен. Омръзва.
Пък и агресията си е нормална човешка черта. Помислете, без агресия щяхме да се застоим, да запорясаме, а мускулите ни щяха да атрофират. Затова не се бойте да сте агресивни. Агресията ще ви оживи и рециклира. Ако тя е и контролирана, управлявана и добре организирана още по-добре. Ефекта ще бъде удивителен и повсеместен. Една добре планирана и координирана агресия може да направи чудеса. От подобряването на жизненото равнище, до промяна в обществените отношения.

Тази агресия се нарича Революция.

Всички сме учили, че революциите са довели до онези промени в обществото, които са го извисили на едно по-високо социално ниво, до Демокрацията. Нали без революциите още щяхме да сме в някакво първично, недопустимо и морално остаряло обществено отношение, което нямаше да задоволява както онези от долу, така и онези, преялите – от горе. Липсата на агресия води до застой, упадък и регрес. А кой ни учи да не сме агресивни? Да се подчиняваме и да слушаме утвърдените авторитети? Да стоим на едно място и да не търсим свободата и съвършенството, които са ни присъщи, но отказани? Деспотите. Тираните, безмилостните авторитети. На тях агресията им е била нужна само за да се докопат до властта. След това им трябва подчинение. Сляпо. Което, разбира се изключва каквато и да е агресия от страна на подчинените. Те са монополизирали агресията само за себе си. Тя е инструмент за задържане на властта. И за това нас ни учат на смирение, подчинение и сляпо следване на принципите им.

А на човека, като едно добре развито животно му е присъща агресията. Тя е негова вътрешна нужда. Необходимост, която го себеутвърждава, извисява и и увеличава стойността му в собствените му очи. Честно признай пред себе си колко пъти ти се е искало да размажеш мутрата на някой омраз? Да накажеш непослушното дете. Да убиеш несправедливия си началник!? Или да промениш из основи непоносимите обществени отношения, които те задушават… Но теб са те учили на смирение, подчинение и услужливост. Учила те е държавата с нейната училищна система, семейството със своите патри-матриархални доминации. Учила те е религията, философията, културата с която си закърмен. Дано не си се предал окончателно след целия този гнет и подтисничество. Дано в теб е останала поне малко здравословна агресия, поне частица от собственото ти Аз.

Не се страхувай от това да изразиш агресивността си. Отпусни я малко, ако е задрямала можеш да я стимулираш. Поводи има колкото искаш наоколо. Японците блъскат боксови круши с образите на ненавистните си началници до скъсване. А началниците им дори ги стимулират. Това не е случайно, а ефекта е желан. Мъжкарските спортове с бой също са ефективни. Може да участваш в ловна дружинка или в клуб по стрелба. Разбира се уличните сбивания не са за предпочитане, въпреки, че съм участвал в няколко и смея да кажа, че самоуважението ми след това никога не е било на по-високо ниво. Синините изчезват, зъбите се лекуват, но няма по-ценно от това да се самоутвърдиш в собствените си очи. Или пък в очите на някой, на когото държиш. Агресията трябва да се възпитава, защото лесно може да се изроди в извращение, унижение или деструктивизъм. А това не е желан ефект. Тук говорим за положително развитие и полезна промяна, която не включва унищожението и подтисничеството.

Помислете, кое е най-ценното качество, което загубихме в процеса на бясното си развитие. Аз смея да твърдя, че това е Честта. Честта, която включва в себе си честността, храбростта, справедливостта, самоуважението и доблестта. Все категории, които човек трудно може да задържи ако е примирен и унижен. Ако агресията му умишлено е потискана и изкоренявана.

Коя е по-висшата форма на организирана агресия? Както вече казах това е Революцията със всичките си форми на възникване, развитие и ефекти от нея. Въпреки, че няма гаранции дали една революция няма да се изроди в нещо недопустимо това не трябва да ни отказва от пътя на агресията.

Интересни са отношенията между агресия и егоизъм. Въпреки, че някои автори ги приравняват, или сочат причинно следствени връзки и в двете посоки между тях двете категории не трябва по презумпция да се слагат в едно блюдо. Не е задължително егоизмът да доведе до агресия, или всяка агресия да е породена от егоизъм. Въпреки, че се наблюдават понякога връзки между тези две категории аз не разглеждам онази егоистична агресия, която води или е породена от един нездрав егоизъм. Тук трябва да се прави ясна разлика между себеутвърждаването и егоизма. Винаги критериите са целите, а един гнил егоизъм трудно може да се идентифицира с честта, която казахме, че може да породи справедливата агресия.

Може да бъдат разгледани и различните видове агресия според амплитудата и методите, взаимните връзки и резултатите ѝ, но не това е целта на настоящата студия. Основното, което искам да подчертая тук е, че на агресията не бива непременно да се гледа с лошо око, да се заклеймява и да бъде изключвана на всяка цена от обществените отношения. На нея трябва да се погледне от позицията на развитието, действената промяна и утвърждаването на личността.