...не искам,
но се губя -
между хастара и лицето.
Като хартийката
с напомняне за нещо...
Пропадам в процепа,
заради неизменния ти навик
да криеш в джоба си
поредното
премръзнало докосване...
...намирането
винаги е късно,
дори да ти напомни,
че не помниш.