автор: ringo

Любовен глад подгонил е поета
и днеска той застяга се за лов.
Ще трябва да се пусне пак из нета,
за да отстреля някоя любов...

Във ловните доспехи се накипри,
запаса поетичния колан.
Те, завалийките, уж много хитри,
все падат му в словесния капан...

Със едрите съчми ще ги улучи -
с любовен стих...еротика... сонет -
пернати дребни или к`во се случи –
са лесна плячка за един поет!...

Във храсталака (сайта) 5-6 свраки,
по навик вдигат поетичен шум...
Опасността ги дебне тези каки,
на тях дори не идва им на ум!

Свали той пушката и се прицели,
и гръмна ги с един любовен стих...
След „ах!” и „ох!” - напълно изтрещели,
ги хвърли във торбата – скромен, тих...

Е, свраки-свраки, кой ще му придиря?...
И те са епизоди от лова...
Но ето, влезе тука в нова диря...
Какво ли ще излезе от това?...

И – хоп! - във виртуалната горичка
извади нашият такъв късмет! -
една смутена, хубава сърничка!...
Свали я само със един сонет...

Любовния си глад ще позасити!
Пó друго си е сърнешко месце!
Изхвърли мигом свраките кресливи
и тръгна си със грейнало лице...

Не ще остане гладен тук поета,
а пèтимни все има за любов!...
Да бъде жив и здрав – с куплети
успешен ще е всеки негов лов!...