Изгребано е всичко от душата,
прозвънват глухо празните ни чаши,
безсмислено дълбаем в празнотата
с упорството, което вече плаши...
Изрекли сме отдавна всички думи,
които да доказват правотата...
Не съществуват доводи разумни
да поделим нататък самотата...
Не ни събира общата постеля,
задъхана изтръпва тишината
от многото, което ни разделя...
Прехвърляме един на друг вината...
Последното, което ни остава
е да затворим с теб отвън вратата...
Животът грешките ни не прощава,
не можеш да надцакаш и съдбата!...