Тази вечер не мога да мигна.
Чувствам твоите длани по мен.
Ако можех за миг да те стигна –
бих се сгушила вътре във теб.
Бих отпила без дъх тишината.
Колко пъти с любов ни преражда…
Колко пъти проклинах съдбата,
а пък тя ни обричаше с жажда.
Тази вечер не мога да мигна.
Ще затворя очите по навик.
Вместо тебе – утеха ще викна,
да забравя, че утре е празник.