Стано, мъри, Стано,
беличка ми, Стано,
що ми, мъри, газиш
пряко през бостано?
Що ми, мъри, тъпчеш
дините узрели?
Ти ми палиш, Стано,
устни загорели!
Гледам тебе, мъри,
в пазви залюлени
и надуваш, Стано,
мъжките ми вени.
Стой почакй, мъри,
диня да ти скъсам.
Спри се, мъри, Стано,
пазви да разкъсам.