посветено на Радостина Ангелова
Съблече се до голо...
до снежния път на годините.
За мнозина
гледката не беше приятна.
Белодробната кърпа,
е душата хвърлена в пряспа.
Ала дрехата не беше по мярка.
Дано поне жеста
е по нашата кройка.
И с чистотата си
да ни пленява.
А тялото...
дърводелецът, взе му размера.
Като се обърна...
Колко му е живот!
Кутийка
50 клечки
(+ - една)
и щипка барут.
Огънят не се саморазказва -
не говори приказки за царства.
Духът, казва.
Всъщност, за какво са нещата,
ако от върха на листото
не провисва росата!?
Език, който спасява...