Изтърках се от ходене по пътищата,
от бягане далеч (или нанякъде).
В деня пореден просто се приплъзвам
и търся нещо сигурно за хващане.
Изтърках се да бъда „Аз“ за малко,
едва за миг, а после да съм друга,
да сгъвам оригами от душата си,
когато бих могла да се разгъна.
Изтърках се да пия празни чаши
на глътки, пресекулки и на капки.
Животът ни е толкова оскъден,
но само ако друг е пил от нашия.
Изтърках се да бягам срещу вятъра
решил ей тъй, наужким да ме гушне,
а всъщност най-безцелно да ме грабне
и в някой ъгъл непотребна да ме тръшне.
Изтърках се! Релефът ми е смачкан.
Остава само рамката и тръгвам...