автор: zebaitel

шарена циганка
удря златно дайре
хвърля в краката ни едри монети
вятърът блее тъничко
бяло козле
отброява на феб изневерите
всеки знае
какъв воайор е феб
дебне я
да захвърли елека си сърмен
и препил с голотата и
да отвърне лице
с елегантната ледена дама
нанейде да тръгне
само облакът гърбав
квазимодо с дъждовни ръце
отвисоко посяга с изтръпнали пръсти
и изтръгнал сърцето си
го изплита в дантела-мъгла
с нея
голата есен загръща