автор: apostola

Сега, когато всичко стихна
и над земята падна тишина,
една звезда отгоре кихна
и всичко се заля от светлина.

И сенките ни се скъсиха,
че горе нейде се показа Бог.
И праведните се спасиха,
а грешните събра във тъмен рог.

Земята чиста си отдъхна
и в новата си орбита пое.
Духът на старото изсъхна,
към щастие звездата ни зове.

Отвори се врата небесна.
Зад нея се опъна светъл път.
И новата звезда чудесна
покани чистите във своя път.