автор: mariposasenelalma

Художнико,
аз никога не съм те виждала.
Не зная как звучи гласът ти.
Но някъде те има.Ти си истински.
И чакам с нетърпение да мръкне,
защото
рисуваш всяка вечер по лицето ми.
Рисуваш размисъл,учудване,възхита.
Рисуваш често смях, понякога тъга.
Но тая нощ за първи път ми нарисува...
липса...