автор: solar

докосвам с пръсти острието на играта -
безсмислено красива
възхитително безсрамна

къде се изгубих
защо
кого живея - не е тази земята
която ми подхожда
да открия най-същественото...

оказа се тежък недъг
да предъвквам изгубеното време

сега в нозете си гледам -
искам случването на живота
и с ръцете крехкостта му
да пазя -
нюанса на битието
сочността на дивото
първичното желание за
две шепи
дъждовна вода
да измия лицето си...