автор: verginov

Понякога е нужен само миг -
нищожно зрънце на съмнение
прескача прага ми протрит -
покълва стръвно раздвоение.

След него, верният му страж,
доволно ляга пред вратата,
каишката му с надпис "Страх"
виси свободна на бравата.

И мислите на сутрешния зрак
събудили мечтите на зората
отстъпват пак - назад, назад
в уютната тъма на самотата.

А там, зад мръсните стъкла,
денят ми пак гризе остатък
на вчерашен, игрив романс,
отпратен в пътя на тъгата.