автор: danubiusfish

Сънлива жълта, топла есен!
Едва просветват бледи слънчеви лъчи!
Пак много отдалеч дочувам песен
kато насън в смълчаните гори.

Пълзи над върховете тънка,
eфирно синкава мъглата.
Разхвърля сенки, нежно вае гънки
и сребърна блести тревата!

Звъни звънче,минава стадо,
замислено и мълчаливо в своя път.
От памти века старо, младо
вървят оттук и дните се редят.

Един умира, друг се ражда,
покрива времето главите с пухкав сняг.
Със броеницата събира и изважда,
летят годините –коне от буен впряг!

Отива си денят, полека
нощта постила виолетова покривка,
залайват кучета далеко,
крещи в клонака сова-горделивка!

Заспиват къщите във тишината,
въздиша лек ветрец, събира златните листа,
мълчат и птиците във тъмнината,
сънуват как посрещат пролетта!