автор: Breeze

Пишеше кратко и ясно, сякаш изпращаше телеграма, застанала пред гише в пощата.
Нищо, че вече този начин на комуникация отдавна не съществуваше. Нямаше време да се впуска в сложни и дълги описателни изречения, които като ги започнеш, докато свършат вече не знаеш за какво иде реч. Нямаше и желание да украсява. Това е стилът, който беше научила в годините. Сега нямаше време да мисли за тях. Годините...
Бързаше. Виеше и се свят, гадеше и се от всичко.Беше изпила достатъчно от онези чернички семчици, които примамваха мишките. Водата се плискаше върху нея и отмиваше спомените. Натисна дълбоко. Потече светла и чиста. С пръст написа върху снежните плочки- Обичам те жив ... Свлече се. Имаше една черта до „в“ и следователят не разбра дали е удивителна или е искала да напише друго.
Всъщност това вече нямаше никакво значение. А дали някога е имало...