автор: LeoBedrosian

… и понеже вън се
мръкна
и денят клони
към своя неминуем
край

и понеже сам съм
в къщи
ще трябва да си сготвя,
май…

И понеже казах
сам съм
няма чии капризи
да задоволявам
аз реших …
че накрая на деня
ще си угодя
и ще съм благ,
смирен и
тих,
че даже и търбуха
ще да пощадя
и вместо тоз
кромид,
симит и
втръснал ми
протеинов хибрид
ще го нагостя
и ще го оставя сит.

Така реших и
в главата ли,
в червата ли
взех решение
спонтанно
за една рецепта
пре, твърде,
не най- диетична,
известна като бомба
калорична
и дори
по народному
епична.

Вий сещате се,
няма как,
че иде дума тук
за качамак.

Туй ястие общоизвестно,
безмесно,
по своему чудесно,
дори за някои гротескно
аз тача, любя и милея
и нерядко
пея и се смея
докато ям го
сладко.

Че даже със паница
или две
върви със него
новото винце.
Че няма да го гълтаме на сухо
и да се чуди
защо наказвам го
търбуха.

Но, ще речете вие
„кулинаре,
нима не ще гарнираш
ти туй блюдо
със мàсло, сирене
и гъби,
че даже с нещо люто
и горещо…
и тъй със тая пикантерия
зловеща
да преобърнеш не
една и две
графи,
творящи много
радости и феерия?“

О, да
- ще кажа аз –
но даже отгоре със яйце
да го намажа,
че даже и
винцето да е
божолè,
сам ям ли го -
направо ми
се мре…