автор: jantreya

Още месец до зимата, а защо ми замръзна душата?
Няма златни отблясъци в парка, очите да стоплят.
Посивя този свят. Изнурено тъмнее земята.
Само с мисъл последните капки от слънцето чопля.
Абсолютно безвремие. Всички надежди заспаха.
Уморих се от тази безцветност и тайно се моля:
„Идвай, зимо! Студен е животът под твоята стряха,
но поне обещаваш след себе си истинска пролет.”