автор: Narwal

Денят беше твърде дълъг за Жулиен. След като трябваше да излуша дългата реч на Рустем паша за предимствата на исляма, за богатствата на изтока и облагите, които човек може да получи само срещу едно изречение „Един е Аллах и Мохамед е неговият пророк”, най-после дойде ред и да се види с Роже , или може би вече трябва да го наричаме с истинското му име – Фружин Шишман.
Фружин бе доведен в стаята на Жулиен не от някои от османските гардове, а от жена, която на всичко отгоре не беше забрадена като останалите жени в дома на пашата Радостна прегръдка събра телата на двамата рицари. Но време за излишни любезности нямаше. Те трябваше да обсъдят създалата се обстановка. И двамата знаеха какво се иска от тях.
- Нямаме време, Ваша светлост, пашата няма да чака дълго нашето решение. Сега трябва да изберем или да живеем със срам или да умрем с чест – каза Жулиен
- Смъртта не е решение, млади ми приятелю! Дори не е изход! – отвърна Фружин – Ако ние умрем нито на другарите ще помогнем, нито на моя народ. Трябва да има изход. Но друг не такъв!
- Нима искате да кажете, че Ваша светлост предпочита да приеме предложението на този ренегат. Няма ли тогава да сте два пъти по-мъртъв и за рицарите и за народа си?
- Грешно ме разбираш, Жулиен – поклати глава Фружин – Не искам това. А и никога няма да го приема. Но и не искам да умирам, преди това да е крайно наложително. А сега би трябвало да има начин. Мислил съм за много варианти. Дори ми е минавало през ума да предложа подкуп на пашата, но ми се струва, че това няма да мине. Очаквах Вашето мнение, Жулиен. Бих искал да чуя Вашият съвет. Вие сте млад и мисълта би трябвало да е по-бистра от моята.
- Трудно ми е да взема решение приятелю, за себе си, а камо ли да мога да Ви дам съвет на Вас. Единственото, което знам, е че сега моите приятели смятат, че съм им изменил и няма начин да им съобщя, че това не е така.
Рицарите потънаха в размисъл и напрегнато мълчание завладя стаята. Дори птички не се чуваха. Само жълтите листа прошумоляваха в клоните на дърветата и падаха на студената земя. В такъв момент човек се надява единствено на.....Господ. Мълчаливо в умовете и двамата се зареди една и съща молитва, отправена към Небесния ни покровител за просветление. За избор на правилното решение в този момент. Но сякаш Небето им отговаряше: „Сега е Вашият ред!”
Изведнъж тишината бе нарушена не от другата, а от жената придружила Фружин:
- Не знаете по кой път да поемете, нали?!
Френският и беше невъзможен, но разбираем. И той се стори на двамата приятели по сладък от песента на славей. В този мрачен миг, някой друг беше до тях и разбираше тяхната мъка. Някой, който може би щеше да им покаже някаква светлина, която да последват. Лицата им грейнаха. И двамата се обърнаха към жената и сякаш сега я забелязваха. Беше висока и стройна с мургаво, но красиво лице. На възраст можеше да им бъде майка, но все още изглеждаше доста привлекателна. Дори сега забелязаха странния факт, факт, че тя не си криеше лицето. Тук имаше нещо нередно. Сянка на подозрение премина през лицата на двамата рицари, но все пак те решиха да я изслушат.
- Вие.....говорите френски? – попита Жулиен, не скривайки своето учудване.
- Не само това, мосю – отвърна жената – Аз знам доста за Вас двамата. ПОЗНАВАХ БАЩА ВИ, МОСЮ!
Последните думи накараха брадичката на Жулиен да увисне. Тук явно ставаха доста необикновени събития. Сякаш всички наоколо го познаваха. Тези дни му струваше, че живее в приказен свят, макар и не от най-приятните.
- Казвам се Алима. Бях прислужница на леля Ви, Ваша светлост – сега на свой ред се обърна към Фружин, тайнствената им гостенка. Родена съм в Египет. Мюсюлманка съм по рождение. Не съм приемала исляма насила и не съм си сменяла вярата. Един ден в Бурса посрещнах мосю Филибер де Найлак и го доведох до покоите на Нейно Величество Кера Тамара. Никога не мога да забравя този ден. От тогава господарката ми се промени коренно. В душата и сякаш имаше светлина. Мечтаеше за момента, когато все пак ще може да види родината си, а и....не само нея – жената се изчерви и отправи свенлив поглед към младия Жулиен. Това, което османците вършат не ми е по душа. Възхищавах се баща Ви, мосю и безкрайно обичах леля Ви, Ваша светлост! Затова ще Ви помогна.
Жулиен и Фружин се спогледаха както с учудване, така и с надежда. Охотно подканиха Алима да им разкаже какво е намислила, но жената не бързаше. Искаше най-напред да ги подготви за това, какво трябва да правят през следващите дни.
- Рустем паша няма да отстъпи и няма да използва познатите ви следства за принуда. Той ще Ви бие по слабите места. По вашата чувствителност, по хората, които са ви скъпи. Разговаряйте колкото можете по-дълго с него. Категорично му заязавайте, че няма да приемете предложението му. Когато ви заяви, че започне да избива хората ви, тогава значи е загубил сражението. Нервите му не са издържали. Тогава ми дайте следния знак: Закачете на прозореца си, мосю Жулиен тази синя кърпа. Аз ще ви намеря и ще ви кажа какво да правите. А сега следвайте моите указания, защото иначе ще видите как обезглавяват хората ви. До скоро!
Алима извади от пояса си синята кърпа и я подаде на Жулиен. След това заметна на главата си друга също синя забрадка и бързо излезе от стаята.