автор: Krasi_Yankova-Zvezdokril

Александра доближи панорамния люк. Действие съвсем естествено за Оръжие, желаещо да се усамоти и наслади на последните си мигове свобода. Сребърна игла просветна и изчезна за миг по ръба на терминатора*, скри се в сянката на кораба. Прибрала криле Кралицата предано следваше стопанката си.
Щом проблясъка изчезна, остана само пъстрата заря на звездите да рисува по тъмната сърцевина на безкрая. Александра потъна в гледката, разтвори се, разтече се почти до ръба, където Пространствата граничеха с Монолита. Нишката на същността й пазеше чувствителността към мъничкия маяк-съзнание, който указваше къде може да се открие, като се върне обратно в „матрицата”*. Малки вихрови лупи се откъсваха инцидентно и навлизаха в Потока. Понякога навлизаха в Пространство и показваха на неподготвения наблюдател откъси бъдеще или минало.
В режим на саморегулация Александра можеше да визуализира и в двете посоки – да съзерцава панорамата и едновременно с това да следи движението им от потока. Кораба им подскачаше като жабче в желе по браната*. Компенсаторите се включиха на пълни обороти. Така само калейдоскопичната промяна на космични гледки показваше на обикновените пасажери, че се движат. Двигателите кротко мъркаха, приглушеният звук сякаш излязъл от кадифеното гърло на доволна котка кой знае защо, спазваше специфичен познат ритъм. Александра се заслуша, ами да „Химна На Преселението”:
Помнете първото Слънце
Със синьо-зелени лъчи
Звездата що осмели се
Стихиини да приюти
Помнете нашето Слънце
С могъща лилава Луна
Блед спътник, планета не беше,
Беше му равна сестра…
Това е – нечия Стихиина душа беше закрепостена в индивидуалистичната схема. Само истинската Стихиина същност притежаваше многомерната сензитивност необходима толкова умело да води кораба.
…помнете пътя до него
Дори вече да не свети…
Стъпка две като танц през нищото и се озоваха в пръстените на Сатурн. Кораба разтвори платна. Като гигантска пеперуда потрепваше с криле събирайки топлина, докато лакомо тъпчеше хангарите си със скален водород, скрита от Земята под егидата на могъщия космически гигант. Ако имаше душа, не би му дало сърце да смачка удивителното насекомо дошло да се храни в покрайните му.

19.11.2014г.
*терминатор е границата между осветената и неосветената част от Слънцето, Луната или друго небесно тяло.
* матрица – таблица от елементи.
* Брана е пространствен обект, който се среща в теория на струните. Произходът на думата идва от „мембрана“. Мембраната е двумерния аналог на струна в теорията. За разлика от реалната мембрана, която е само двуизмерна, браните могат и имат различно количество измерения.