автор: frezija

Спри да биеш, сърце, спри да биеш,
обуздай този шеметен бяг на кръвта.
Нека седнем със теб и да пием –
за това и за други неща.

Спри да плачеш душа, спри да плачеш,
отпрати надалеч тази тягостна, смугла тъга.
И за малко поне нека тя за теб нищо не значи,
за да пием спокойно - за това и за други неща.

Вземи ножа, ръка, вземи /най-после/ ножа!
И на две разсечи тази зла, нечовешка тъма.
Потече ли кръвта й,
грабвай чаши и идвай да можем
да си кажем „наздраве” – за това и за други неща.

А ти, чувство, заспи,
ако можеш не се и събуждай.
Заведи при Морфей всички спомени за Любовта.
А за мен не мисли – бяхме свои, сега сме си чужди.
Няма други неща! И ще пия до смърт за това!