автор: rady

Девет дни код червен е. Девет нощи вали.
По пътеките кални няма вече следи...
Любовта съкрушено мокра рокля свали
и остана пак гола, както беше преди.

Без прическа, без гривни, без вечерния грим,
тя прекрачи през прага и затръшна врати,
а пък ние чупливо, предвидимо мълчим –
изтънели до скъсване, успоредни черти.

Девет облака пият безпосочна тъга
и пияни от истини, утре пак ще валят.
Ти ще бягаш от себе си, аз ще чакам снега,
докато до издишване всички дни се смалят!