Тихо не я настъпвай.....
Не разваляй покоя на болката ми
не се взирай в очите и
не дишай
тя е съвършенна
като ходовете на
още люлееща се люлка
от която преди малко
е слязло
дете
в мрака на парка
в междублоковото пространство
скоро люлката притихва окончателно
задушаваща се в маховете си