автор: osi4kata

Небето - ледено, троши се на кристали,
земята скърца изпод зимните обувки,
наоколо е приказно и бяло,
наоколо е като в сън, като наужким.
И татко ми снове навън, на двора -
дръвце да цепне, куче да нахрани,
сняг да изрине, да се разговори
с комшията. Тук всички стават рано
и не защото трябва, а по навик -
човек на ранно ставане привиква
с годините, а после се забравя
и изгревите в дните си обиква.
Та, татко ми - разшетал се е вече,
сега е в зимника - да си наточи вино,
а някъде от изток, отдалече,
го виждам аз. Съвсем като на кино...

Р.Симова, 2014