Що не смея да запея,
глас ли нямам или слух?
Ами радостта- къде я!
Само мрачен тътен глух!
Там, от дядовата нива
се разнася нисък стон,
плаче тихо полужива
майка над плуга в поклон!
Няма ги децата мили,
няма кой да я пожали,
в край далечен са без сили,
дано честен хляб са яли!
И небето сълзи рони,
стичат се в реки поройни,
вятър тръни ядно гони
сред руини многобройни!
Що не смея да запея,
глас, дал Бог, на самодива!
Не, от мъката немея,
днес Родината загива!