автор: resco

Влюби се небето в морската вода,
само за нея мислеше през деня,
а нощем озаряваше я със звездна светлина,
рисувайки й картини за любовта.

Но небето далеч бе от своята любима сега,
а искаше му се да положи уморено до нея глава,
да я завие с пухкави облаци в нощта,
и в очите й да заяви, че от него обичана е тя.

Водата виждаше на небето чистата душа,
топлото му сърце – радваше я през нощта,
а изрисуваните картини и слова,
караха я да го желае повече от всичко на света.

И видя бог на влюбените страстта,
усмихна им се от престола си облян в светлина,
и дари на морската вода вълшебна вълна,
а на небето даде най-красивата падаща звезда.

И вълната вълшебно понесе в нощта,
преминавайки всички граници заради любовта,
а небето посрещна я на хоризонта с цвете в ръка
и падащата звезда за тях засия.

Тъй както небето обичаше морската вода,
така и аз обичам те сега,
и както небето нежно целува морската вода
ще те целуна и аз нежно през нощта!