И аз ще се науча да обичам!
Без ласки, без докосване дори.
Ще се науча на картина да приличам -
ще бъда като почерк на Дали.
И аз ще мога нявга да се смея
с усмивката на радостно дете.
И да прегръщам като майка ще умея,
и да лекувам рани с тези две ръце.
И аз ще бъда истинска накрая,
ще пръскам обич като изворна вода.
Ще мога всички чувства да призная,
ще нося радост, никога тъга!
И пак ще бъда същата онази,
която със олющените колене,
ще се завръща в спомените на талази,
усетила си детството поне.
О, аз ще се науча да обичам!
И ще обичам както никой друг до днес.
Но без да се кълна и да се вричам -
аз ще обичам и без думи, без....!