автор: veronikas

Когато се превърна в тишина…
(А всъщност има ли такава?
Защото в моите представи за това
жужат пчели, разцъфват минзухари.)

Когато се размина с любовта…
(Дали ще знам, че наближава?
Защото аз я виждам след това,
когато само споменът остава.)

Когато се здрависам със смъртта...
(Смъртта дали е форма на събуждане?
Защото тук сънувам, че вървя,
а там от сенките ще правя ангели.)

Когато се завърна у дома...
(Защото дом е място за прибиране.)
Ще имам спомени от след това.

И след това ще бъда друга... другаде.