автор: Shrike

Самотата ни поглъща. От първия миг. Затова измисляме любов. С очите си.
Разкъсваме сърцата си и хвърляме късовете на псетата. Когато кърви вярваме, че живеем. Разчленяваме душите си на безброй цветове и ги раздаваме на непознати по улиците, за да вкусят и те. А те поглъщат лакомо и отминават. Не помянт имената ни. Нямаме имена. Когато погледите ни се срещнат се съмняваме. Не можем да протегнем ръце. Преминава електричество и ни изпепелява до последното чувство. Обгорени, невидими и объркани търсим небето. В стонове.