автор: daro

Съпругът лети за Рига.
Тя запарва чай от мащерка и риган.
Мисли за Рила...
Мисли го, Мoне.
И децата в детската, не мислят,
че той е „просто художник”.
Бобът на печката ври.
(от три години къкри)
След час
тя ще потрепва с тайните
на водните лилии.
Той ще има шедьовъра!
Децата ще имат храна
за три дни.

По Рождество,
ако не по-етично,
можеше да бъде поне
малко по-поетично.
Например така:
„Бенгалският огън в ръчички
глътна езика на свещичка...”

Но те не разбират бенгалски!