автор: tzvetcomarinov

Има една институция в държавата от която всички очакваме повече, а не й помагаме да го прави. Дори медиите прегряват понякога с лозунга - "Нека прокуратурата се самосезира", а щом работата опре до някакви полезни данни или конкретни свидетели, бързат да се прикрият по
най-йезуитски начин зад правото, че не издавали своите източници на информация. Като всеки щит и тоя има две страни. Откъм едната е застанала чистата и справедлива истина, а зад другата е приклекнала с гузна съвест поръчката. Направила до сега всичко дори в детайлите, да изглежда облечена за пред очите на обществото в дрехите на обективността. Знаят го немалко служители от иначе полезната и потребна институция. И затова понякога се размърдват върху столовете, едва когато някой силно им поиска да го направят.
- Господин прокурор.
Отсреща с гаранция са вдигнали слушалката, но упорито мълчат. Така и трябва да бъде. За да отправите към някого обвинение, ще са ви необходими повече думи. Ето, сега ще ги каже капитан Миладинов, щом се налага. Продължи той с говоренето.
- Полицията ще извърши тая вечер проверка в хотела по пътя за магистралата. Хубаво е да им хвърлите едно око, да не стане като миналия път. Седяха тогава в нощния бар докато изпият уискито на аванта. И сетне заявиха с категоричност в изявлението си за пресата, че не са установили нищо нередно.
- Кой се обажда?
Понякога какво излиза. И от много думи да няма особена полза.
- Кучето. Целият квартал така ми викат - кучето. Защото много добре надушвам какво става наоколо. Докато другите сякаш нямат носове, а само муцуни. Щом не вярвате на мен, попитайте ченгетата. И не забравяйте, господин прокурор, подаден ви е сигнал. Утре ще е дяволски трудно да се отречете пред медиите. Нали?
Човек дето не се впечатлява от малко приказки, трудно реагира и на повече. Капитан Миладинов натисна с категоричност и решителност копчето върху джиесема, за да прекъсне диалога.
И дежурният прокурор още в следващия миг опита да забрави подадената информация, но се оказа, че няма да е толкова лесно. Дали не беше това поредната уловка на местен журналист, дето опитва да си осигури квота за говоренето. И още на следващият брифинг, който ще даде прокуратурата, да си метне навсред залата топ-въпроса. С най-очевидното намерение, да направи сензация. А той като всеки лош късметлия, защото онова, което се случи преди малко си беше такова, сега трябва да направи нещо. Вместо да се преструва, че между зъбите му няма песъчинки, по-добре ще е да вдигне слушалката и директно попита когото трябва.
- Господин комисар. Ще правите ли тая вечер някаква по-конкретна акция?
Отсреща не потвърдиха нито отрекоха веднага това. Не ги хвана по бели гащи, но силно наподобяваше да е в крачка.
- Решили сме нещо такова.
Подобен отговор няма кой знае колко място за отричане или подробности.
- Чудесно. Тръгвам и след малко ще бъда във вашия кабинет. Нека поразговаряме заедно около това предварително. Става ли?
-Заповядайте, господин прокурор. Очакваме ви.
Комисарят покани ясно и открито, а не изпита особено удоволствие. В устата му веднага заседна вкус, сякаш току-що е схрускал зрънце черен пипер. Подцени тайнствения зложелател, а ето, прокуратурата дори е задействал. "Всяко зло за добро" - успокоително си подхвърли директорът на областното популярната сентенция. А тя побърза от благодарност да му пусне няколко приятни глътки в гърлото. Добре, нека и дежурният прокурор присъства, щом толкова се натиска. Така по-яко ще хване за гърлото оня, който опитва да ръси изявления, че областната дирекция извършвала формално своите проверки.
И прокурорът изпита леко задоволство след разговора с шефа на МВР. Казаното от тайнственият доносник в слушалката, не било празна работа. Униформените тая вечер ще си поразмърдат задниците, а постигнат ли някакви прилични резултати, лесно вече ще могат да се превърнат и в професионален актив. Дето не се знае, кога може да дотрябва.
За капитан Миладинов сякаш остана най-скромното преживяване. Да си даде ясна сметка, че в ситуация като тая, гаранциите са подвижни пясъци. И налагаше, да се задоволи с малкото удоволствие. Да изпие кафето си в заведение със скромни претенции, но обезателно да разполага с някаква видимост към входа на областната. Вече беше предвидил такова и можеше да отправи краката си към него след като натисне копчето за автоматично заключване на колата.
Когато двама души не знаят какво точно искат, на тях винаги им е трудно да преценят, какво са постигнали накрая. Директорът изложи според мнението си, делово целта на мероприятието, но през цялото време особено внимаваше да не стъпи в страни. И това вземе и предизвика неодобрение в представителя на прокуратурата, който сигурно дебне сред параграфи и алинеи от различни документи за евентуална грешка. И дежурният в тоя ден, не трябваше да се вторачва в подробностите. Да се въздържа от приемане или отричане на каквото и да е, защото здравата съобразяваше за последствията. При евентуален неуспех, тия от полицията ще се хванат като удавник за сламка. Видите ли, той с намесата си ни попречи да реализираме най-пълноценно замисъл на своята акция.
Полицейското началство също изпита леко удовлетворение по едно време, въпреки постоянно дразнещата пестеливост и мълчаливост отсреща. Получи го тогава, когато прокурорът изтърва фраза, означаваща нещо важно.
- Хайде, нека си пожелаем успех - рече той. - Стига са ни дъфкали по медите, че не се борим срещу тоя порок както трябва.
"Виж ти - порадва се на чутото вътрешно и свободно комисарят. - Изглежда и на прокуратурата някой е пробутал личното си мнение за борба с наркотиците." Дали това не е същият телефонист или може би те са цяла група. Нямаше вече толкова значение. По-важното е, утре да са със затворени уста.
Притиснат от ситуацията, директорът на областната направо забрави темата на разговора в оня ресторант, където сервират редовно печена върху керемида пъстърва.
И ТОЙ научи за предстоящата акция навреме, а благодари на човека с пагони снесъл информацията, само с половин уста. Заемът си е заем. Нямаше никаква вина за яловата му крава на село. С изговореното по джиесема за по-малко от минута, другият не покриваше дори месечната лихва на парите, които му дължи. По дяволите наистина, негов личен си е проблем. ТОЙ има да решава достатъчно свои. Първо да инструктира хората си, нека добре и навсякъде почистят из хотела, преди да са цъфнали ченгетата. Не остана докрай удовлетворен от решенията, които взе и след тях почувства горчилка в устата. Парашутистът напоследък започна да досажда с проверките си. Не биваше заради това да не се порадва на обстоятелството, че медалът има две страни. Обратната, милата, веднага изрази готовността си да е на негова страна. Нали докато вниманието и силите на полицията са заети с тършуване и пребръквания из хотела, неговите хора ще вършат на спокойствие работата си. Е, нямаше как сега да го чуят с ушите си, но и без това, гаранцията не е никак за подценяване.
Въобще топлата лятна нощ обещаваше щедро на всички, да им донесе удовлетворение.
Цветко Маринов