автор: Marta

Зашета есента. Кафезите промъкнало се слънце по ръцете и
улавят сенките на кратки птици.
Виолетовите и ириси хвърлят котви в залеза.
Туптят зениците и.
Вълнува листата в меки огньове.
Танцува сред тях - нестинарка неистова.
Брои с устни звездите.
Полита.
Рои се в бронзови щурци,
които изтичат на изток.
Източват се в изгрева.
Бронзови
гроздове.

Изстиват тревите.
Гневят се безсилни дървета,
размахали клони
да я догонят.

Расте тъмнината.
Разстила
лицето си оттук до оттатък.

Луна за конфети...

Преваля ноември,
разхвърлял листата,
без птици и вятър...
Сив паяк - мъглата
увива,
поглъща дърветата голи,
по клоните свива
мъгливи гондоли
в които звездите се люлят и рошат...
и други ще има -
любови и нощи,
и слънчице златно
ще трепка в безкрая...
когато си тръгне
мъгливият паяк,
когато се вдигне
онзи креп над сърцето
и пак е изгряла
луна за конфети...


Навън есента разлепва листата -
безброй цветни некролози на лятото.