Над римите ни на баирите
никнат висилките на думите
... и душите ни.
В разлива на настоящето
окапват сенките на миналото,
но всяко сетно листо,
както и птиче подсвирнало
спасява трупа на земята
с вихрушката
на завърнало се лято.
Повдигната ръка се изкачва
и с росни възглавнички слиза –
утолява и милва.
Пада на гръб, но гледа благо нагоре.
Благо... Благо!
Усмивката срязва нощта
по рамото на палача,
с лице
над празните очи на качулката.
Каква милостива екзекуция
за намерилите се
към днешна дата , минотаври!
С целувка на раздяла...
И целувка за венчаване
с една вересия.
Изпотената ръката на палача
плаче изтощена,
докато порасне
до десница.