автор: rumpel

По пътя на Виа Понтика, който всяка пролет и есен хиляди птици следват с точния си биологичен компас, се намирна Атанасовска лагуна. Тя е част от Бургаския езерен комплекс и на изток граничи с Атанасовска пясъчна коса, свързваща го директно с Черно море.
По същия този път една година можеше да се види как прелита ято щъркели, между които се откроява с кафявия си цвят малко кресливо орле.
Как грабливата птица беше попаднала между миролюбивите щъркели?
Спокойно, ще разберете. Та нали точно това е темата на днешния ми разказ…
Когато през 1913 г. добруджанската армия окупирала североизточните ни територии, кралицата на Румъния – Мария Единбургска харесала много завладяната българска земя и наредила да й построят лятна резиденция в местността „Трите воденици” край Балчик. В земите на двореца извират и до днес два кристалнобистри извора – „Акбунар” и „Чатал чешма”, чиято чиста и изобилна вода протича през малка долина и навремето задвижвала воденичните камъни на мелниците в местността.
Та, думата ми е, че на една от тях, от десетилетия се издигаше щъркелово гнездо. Всяка пролет двойка щъркели се завръщаше в него, като мъжкият го стягаше и надграждаше след зимните студове, а женската снасяше и мътеше по 3-4 яйца.
Дядо Славовият внук Данúко, който учеше ветеринарна медицина в Стара Загора, следеше с особено внимание двойката. Даже имена им беше дал. Мъжкият нарече Пигмей, а женската – Герана – богинята, която според древногръцката митология била превърната от ревнивата Хера в щъркел заради своята невероятна красота. И понеже пигмеите отвлекли сина й, се наложило всяка година да отлита на юг към Африка, за да търси своето бебе.
Първата работа на младежа, щом станеше сутрин, беше да заслони очи към слънцето и да отправи поглед към покрива, за да види какво правят неговите любимци Пигмей и Герана в гнездото си.
Но любопитството му относно живота им не приключи дотук. Един ден се промъкна до дома им и постави сред яйцата им яйце от креслив орел. Искаше да види реакцията на възрастните птици при излюпването на подхвърленичето. Беше чувал, че като моногамни, двойките непрекъснато се ревнували и появата на рожба от друг вид можело да доведе до убийство на женската – един вид отмъщение към изневярата. Изобщо не се замисли тогава, че с действията си, наистина може да причини смъртта на една великолепна птица.
Дойде денят, в който се излюпи и последното щръкле, а малко след него бял свят видя и орлето.
Докато то издаваше безпомощни кряскащи звуци, другите му братя и сестра съскаха като разбеснели се котки.
Ден-два възрастните птици кръжаха около гнездото сякаш в паника, после нещата поеха по делничния си ред и врявата се укроти.
Пигмей и Герана се грижеха всеотдайно и за 5-те пилета. Носеха им жаби, гущери и змии и докато изминат летните месеци, те пораснаха и започнаха да летят.
Кресливото орле до такава степен се беше асоциирало с щъркелчетата, че дори се влюби в женското и неотклонно го следваше навсякъде.
После се заесени и семейството прелетни птици заедно с орлето се присъедини към другите ята, поели по далечния път на Виа Понтика.
Така тази година по-наблюдателните хора можеха да видят сред ятото бели, едри щъркели, прелитащи над Атанасовското езеро, розово на цвят не само заради лъчите на залязващото слънце, много по-дребната и различна по род птица как се рее над топлите въздушни потоци в посока Африка.
И всички цъкаха с недоумение, какво всъщност се случва в природата, и то не така, както трябва да бъде обикновено.