автор: tzvetcomarinov

И най-добре обмисленият план може да попадне в капаните на случайността. Никой засега не даваше гаранции на екипа, нито предлагаше защита от непредвиденото. Ако наблюдателно око в тоя неудобен момент реши, да си доизгражда гражданска позиция и от това свърши белята.
Вземе с морално право да информира полицията, че тук наблизо, става нещо каквото не трябва. И благородното на пръв поглед отношение, изведнъж вземе с лекота и от наивност, прекъсне нишката отиваща при организаторите на престъпната група. След което вече самохвалковците ще ръсят пред всеки изправил се срещу очите им, че са свършили кой знае колко полезна работа.
Вероятно някой канцеларски спец и сега ще обвини капитан Миладинов ако разбере за повтаряне на хватката. Защото не само техният отдел бъкаше от такива умници, дето след всяка провалена разработка бълват като гейзер, какво точно е следвало да се направи. А в професионалната си биография нямат дори един голям заловен престъпник или рецидивист. Наистина, че прибягваше към шаблона, но го правеше напълно съзнателно. Защото именно с него притесни местната полиция, почукваше й като водата. Монотонно, привидно безобидно и единствено несъобразителните не разсъждаваха над последствията. Ще използва отново сим-картата. Нека господин шефът на полицията знае, отново го безпокои "неговия" човек.
- Господин комисар. Надявам се да не извършите проверката си като миналия път. Знаете ли какви коментари се проведоха тогава в нощния бар след заминаването на вашия екип.
Добре, че отсреща забавиха темпото и оставиха на областното полицейско началство време, да посмеле в главата казаното. "Хвана ли се на собствената стръв, помияр - зарадва се искрено главният шеф. - Издаде се, че никога не си работил като ченге". Стоял бил оная нощ в бара на хотела, можеше да означава до категоричност. Никога не е работил като полицай. Защото непременно щеше да е забелязан и разпознат от някой доскорошен колега. Не го стопли това откритие кой знае колко, но поне така не почувства студ между пръстите, дето стискаха в тоя момент слушалката. За повече удовлетворение не му остана никакво време, другият продължаваше да бъде обстоятелствен.
- Обърнете внимание на втория барман, господин полицай. Не е на смяна, а да осигурява заявките от клиенти, които искат нещо по-специално. Нали разбирате, онова дето не е наредено по рафтовете зад гърба на тоя, който налива питиета в чашите.
Мълчанието в кабинета на полицейското началство продължи повече от допустимото. Не биваше да остане така, щом някой иска да трупа обществени дивиденти. Наруши го.
- Благодаря ви за информацията, господине. Стига да не е извадена от кутията със зелен хайвер.
- Или от оная в която никой не иска да надникне - казаха с неприкрита ехидност в другата слушалка.
И затвориха линията. Шефът на областната дирекция изпитваше дълго колебание, преди да върне своята на мястото й. На тоя отворко хич не му липсваше нахалството. Щом не е бивш полицай, тогава е добре осведомен, а такъв може да е всеки наскоро осведомен служител от хотела или да е сметнал се за пренебрегнат в парично и всякакво друго отношение. Такъв като нищо може да изцвъка важни и непоправими последствия. Разсъждението го ядоса малко и на феодала. За повече сякаш нямаше време. Обезателно той когато е започвал да прави своите пари, едва ли е бил толкова невнимателен към ония, дето го заобикалят.
Налага сега предприеме някакви действия, докато чутото преди малко не е стигнало до уши, които още не подозират за казаното. Разполага с някакво време и ще обмисли задълбочено, кое как да стане. В никакъв случай обаче няма да отваря дума пред офицера, който смята за кукувица в дирекцията. Още първия ден с него размениха неодобрителни погледи. Тогава квалифицира това за обичайно човешко поведение. Има хора, които постоянно живеят с мисълта, че те обезателно ще бъдат следващия началник там където работят. Не се ли получи според амбицията им, веднага обвиняват министерство, правителство или изострят нюх, за да подушат евентуалната миризма от световната конспирация. Както всяко родно учреждение и областното не страдаше за блюдолизци. Намериха се бързо такива, които увериха господин комисарят, че въпросният малък шеф никога не е имал амбиция да оглави дирекцията. Повярва им още тогава. Дори опита да позаглади неприязънта, а не се получи нищо свястно. Изглежда другият бе от здраво стъпилите на земята, които не се прехласват пред спуснати върху нея с парашут.
Негов ще си бъде избора на поведение и действия. Ще събере ония, които смята за необходими и полезни, но ще го направи едва в последните минути на работното време. И първите думи към сформирания екип трябва да са за стриктно спазване кофиденциалността около предстоящата спецакция.
Всичко можеше да бъде както трябва, стига да не се появи онова - "Спуснатите с парашут, често не падат където трябва". Дето мнозина и за по-удобно приписват за казано от американския капитан Ед Мърфи, но едва ли е съвсем така. Офицерът с неодобрителния поглед си тръгна спокойно и оправдано в точната минута за в къщи. Вместо него върху един от столовете в залата за предварителен инструктаж, седна главен сержант. На който кравата на село тая година беше останала ялова.
Цветко Маринов