автор: weliw

Нещо да понапиша...за книгите...за библиотеките...щото такава книга чета сега. На Ясен Антов. За книгите, за четенето, за библиотеките.
Израсла съм сред книги и когато открих четенето като умение посредством някакъв стар буквар, първите думи, които четях бяха заглавията на книгите в библиотеката. И сега несъзнато всеки текст, изпречил се пред очите ми, го прочитам...реклама, некролог, име на фирма, афиш...всичко. Ей тъй, пътьом. Ненужни ми надписи, които ненужно влизат в главата ми, ей тъй.
Четенето. Tова, което е вложил от себе си авторът върху листа. Частица от неговата енергия, от неговата емоция...с желание да бъде споделена. И аз като читател се докосвам до тази енергия, поемам я и живея чрез нея.
Наздраве! Някакво уиски, останало от Нова година седи в библиотеката при книгите и чака да бъде дочетено. Та наздраве! Но не за това четене ми е мисълта. Простете за асоциацията!
И така аз успявам да се докосна до емоцията на У.С.Моъм, на Екзюпери, на Хемингуей, на Дж.Роулинг, на Гогол, на...много са. Обичам ги.
И на тези, с които се познавам, мои съвременници, на които се възхищавам. Обичам ги! Пишете, мили мои! Макар че четящите са оскъдно малко. Но сигурно ще дойде време да станат повече, да бъдат на почит. Да предизвикват уважение. Е-е-ех! Днес някакво листче с късметче ми каза, че животът е по-красив от мечтите...В кое ли измерение!...А може и така да е.
Дано сега когато Маите вече пристигнаха да мръднем нанякъде. Толкова се надявах на тяхната мъдрост. Дано да има канали по които към нас плахо да потече нещо по-възвишено! Не е възможно да сме успели да затъкнем всички протоци, придвижващи духовността...Дали!... Не! Не е възможно!
Без духа си ние няма да сме това, което все още сме. Подтиснат, някъде надълбоко смачкан, нашият дух все още се бори за съществуването си. Не се е отказал, сигурна съм! Все още приличаме на човешки същества, благодарение на него. Ако, той духът, се откаже, няма да сме вече в този си вид. Дано да успее в борбата си! Защото ние трудно му помагаме.
Това не прилича на край. Но май е край. Край на откровението ми!

P.S. Четете!