автор: ma_gi

Първо
нахлува
нахална и млада,
своите дрехи
полека
съблича,
толкова пряма
и безпощадна
като милувка на голо момиче.
После,
родила любов
и омраза,
с голата гръд,
натежала от рими,
в дългите нощи
до своята пазва
кротко шептя
за нещата незрими.
С нея
посрещнахме
хиляди дяволи.
Чухме „Осанна!”,
а после –
„Разпнете я!”
Гола
и дръзка.
... и побеляваща...
смело реди осъзнати куплети.
И не поиска
в сърца
и дантели
да поприкрия
налетите форми.
Заедно с нея
оправях постелите
след синове
и перфектни любовници.
После -
пак двете –
преляхме от виното,
палнахме свещ
и изпратихме
мъртвите
с тази сълза
във окото
застинала,
дето
и Господ сваля от кръста му.