автор: AudreyChristopher

Беше следобед стоях сама в празния апартамент. Самотата, цигарите и алкохола бяха единствената компания, която следобед в непознат град с непознати хора може един човек да има.
Дъждовните капки падаха върху асфалта и не само, измокряха прозорците, докато музика запълваше тишината. Гледайки дъждът ми се приискваше да бъда на негово място, да заваля за да удавя всяко едно чувство в себе си, болка, самота, тъга, всяко едно чувство, което човек може да изпитва. Но съм човек и за мое нещастие или щастие, трябва да изпитам всяко едно чувство, нали съм „човек” или се опитвам да бъда. Едно е да си сам, друго да си самотен. И повярвайте ми, да си самотен боли най- много. Да умира всичко в теб, докато ти дишаш и „живееш” е най- ужасното чувство.
В големия град най- често хората са самотни. Мислят си, че като ходят в големите клубове пълни с различни разновидности хора или пък в големите заведения не са самотни? Е, лъжат се ако не бяха самотни и не търсеха утеха нямаше да бъдат там, но те са. Търсят с кого да поговорят, на кого да кажат болката си и да излеят душата си, която е самотна и търси покой,. Ако тези хора не бяха самотни щяха да са по домовете си, изпитвайки щастие, че са сами и са спокойни, но не, те мислят, че тези места препълнени с хора биха им дали удовлетворението да се чувстват нужни, но се лъжат, те просто се опитват да избягат от самотата в себе си, но за тяхно съжаление, самотата веднъж заживеели в нас,не можеш да я изгониш! Тя е като пиявица изсмукваща цялата енергия и сила, а борбата с нея е трудна и опустошителна.