-Ти какво искаш?
-Тя кака каза,че това е най-доброто.
-Да,разбрах какво казва кака ти,но ти какво искаш?
-Аз...не знам.
-Добре де,какво мислиш за онова другото?
-То не било добро.
-Защо?
-Тя,кака каза.
-А на теб харесва ли ти?
-Кое?
-Онова,другото.
-!?! Ми...кака...
-Остави я кака ти. Ти какво мислиш?
-Ми кака каза,че мога да сгреша.
-Да сгрешиш в какво?
-Като мисля.
-А-ха. Погледни го онова другото. Как го виждаш?
-Хубаво е.
-Харесва ли ти?
-Не знам.
-Нали каза,че е хубаво?
-Да. Хубаво е.
-Значи ти харесва?
-Ама кака не го харесва.
-Ти...харесваш ли го?
-?!?
-Няма да сгрешиш.
-Не.
-Не го харесваш?
-Не. Хубаво е.
-Харесваш го?
-Да.
-Вземи го тогава, де!
-Ма кака...
-Нали си е за теб?
-Да.
-Е кака ти к’во?
-Тя каза това,не онова.
-Защо?
-Защото е по-добро.
-А за теб по-добро ли е?
-Да. Щом кака...
-А ако вземеш онова, хубавото?
-Няма да се чувствам добре с него.
-Защото кака ти не го одобрява? Започнах да се сещам.
-Да.
-Защото си зависима от одобрението на кака си?
-Зависима съм.
-Не мислиш ли,че това не е добре за теб?
-Не. Добре е. Добре съм, когато кака го одобрява.
-Да. Разбирам...А ако вземеш онова хубавото?
-Няма да съм добре. Тя ще е недоволна.
-А ти си доволна, когато тя е доволна?
-Да, със сигурност.
-А къде си ти?
-Това съм аз.
-Къде е твоето разбиране за добро и лошо, за хубаво и грозно?
-Защо да имам мое?
-Не искаш ли да имаш свои категории за доброто и хубавото?
-За какво са ми? Нали вече ги има! Всички от тях се ръководят. И аз като тях.
-Кои всички?
-Как кои! Всички.
-Всички твои познати?
-Не! Всички.
-Всички!
-Да.
-И ти като всички...
-Разбира се.
-За да получаваш одобрението им?
-Точно.
-Да,права си.
-Дай ми сега е това!
-Твое е.
-Благодаря ти. Защо искаше да ми пробуташ онова другото? Да не е нещо дефектно?
-Не. Не е дефектно. Знаеш ли,аз съм дефектен.
-Какво ти е? Болест някаква ли имаш?
-Като че ли-да. А ти защо,мислиш проведохме тоя разговор?
-За да ми пробуташ онова другото.
-Но нали то ти харесва?
-Да,но не го искам.
-Не знам ти дали си наясно, но аз вече не знам за какво говоря.
-А! На мен ми е ясно!
-Блазе ти! Ти си по-добре от мен.
-Ами добре съм си. А ти да се лекуваш! Добро момче си. Нищо че се опита да ми пробуташ онова там. Довиждане!
-До виждане! Няма начин да не се видим пак.