автор: tomatroev

Тертипът му си е такъв,
на злото пет пари не дава.
Той беше силен като лъв,
когато имаше държава.

Той можеше да срути с вик
затвори, крепости високи.
Последен бе - един войник
срещу Ламята многоока.

И постепенно този тип
стопи се и изчезна в мрака.
И сякаш има друг тертип:
той само дебне я и чака.

Той чака вече четвърт век,
върви по кървавата диря.
И уж за злото няма лек,
но все не иска да умира...

А как добре я подреди
Триглавата Ламя проклета!
Но води тя с едни гърди,
макар с последни сили, крета.

А той е гладен, уморен,
все по кръвта я следва, по следата.
И знае, че - ще дойде ден,
ще дойде празничната дата!

Тя в блатото е. Няма път
с подгънати два леви крака.
А той до нея е в калта,
стои и чака, чака, чака...