Пепел след огън – угаснала страст,
колко банално – стени между нас!
Камък до камък – стих неразбран,
или откровен – булеварден роман...
Сухи въпроси – мокри сълзи,
в ъгъла паяк – болка пълзи...
Нещо умира – скъсана връв,
дупка в сърцето – сподавена кръв.
Нещо погребах – няма цветя,
време е вече – да полетя!
Колко банално – и утре е ден,
бягам далече – далече от мен!