автор: tomatroev

Когато си в обрулена държава,
обратно е - заменяш смет за сливи.
И колко пъти почвам я направо,
ала накрая все излизам кривия.

Понякога я почвам от главата,
ала зависи как ще ме погледне:
тя щедра е и дава на богати,
когато първо взела е от бедни.

Понякога краката и ми стигат,
те нямат капка ум, а само устни.
Но ако пет и дам, за да ги вдига,
ще иска после десет да ме пусне.

В началото създаде Бог парите.
Но словото и трябваше - и ето:
започна като извор в планините
и стигна тя на четири морета.

Била е грешна, жалка, лековерна,
сега стоя пред голото и тяло:
на мене пред очите ми е черно,
а искам да е мраморно и бяло...

След бурята, която клони кърши,
лежа в тревите - дъхави и сочни.
Като герой - тъй в нея аз ще свърша!
Ала не зная откъде да я започна.