автор: gogata622

Дали си моят сън несподелен,
та всяка нощ лицето ти сънувам?
Или си моят хубав,слънчев ден,
така мечтан,и толкова бленуван!

Дали си непорочният ми грях
роден далече,нейде в младостта ми,
заченат сред игри и весел смях
А след това възкръснал в любовта ни!

Дали си моят не написан стих
останал някъде в небитието?
А може да си моят трепет тих?
Крайбрежен бриз,излязъл от морето?

Обичам те която и да си!
Прогонваш мрака,носиш светлината!
Най-ярката сред всичките звезди!
Далечна,мамеща и непозната!

Жена и Демон!Демон и жена!
Дете на Бога и на Сатаната!
Веднъж си огън даващ топлина!
Друг път си студ! Смразяваш ти душата!

Ангел си и Дявол във едно!
Ту си Адът,черен и безкраен!
Ту си Рай в сърцето ми само!
Спътник във съдбата ми незнаен!

Не си ли моят вечен кръстопът
където ветровете се събират,
и след това поемат своя път?
Препускат без умора,и не спират!

Дали си моят сън несподелен?
та само тебе всяка нощ сънувам?
Дали пожарът си горящ във мен?
Която и да си!За теб жадувам!

7.11.2014г.