автор: veniamin

Днес градският часовник е провлачен
и сънени са лампите по главната.
Нощта, с обувките си лачени,
минава по паважа бавно.

Вали и вяло махат проститутки,
но само рейсове протягат светлини.
Разголени и похотливи са минутките,
а тъмното издига своите стени.

И гордо преминава пак патрулка -
претърсила е целия подземен свят,
а от колите гледат невестулки
и хърка бедния едропанелен град.

Тук свети само стаята на музиканта,
написал с лунното мастило песен.
И грее като най-прекрасната поанта
звездата му във тази ветровита есен.